Живопис

00310 Централен фриз, Казанлъшка гробница

Куполната камера на Казанлъшката гробница, централен фриз
Диам. 2,60 м., вис. 3,20 м.
Случайно разкрита през 1944 г. при прокопаване на окоп.

Форма: кошеровиден купол
Украса: Камерата е покрита с червен цвят. От точката на прехода на стените към купола започват декоративните фризове.
Композиция. Разположени като концетрични кръгове три фигурални фриза.
Долният фриз е разделен на три пояса от червени линии, като в средния пояс се редуват букрании и четирилистни розети. Отгоре фризът е отделен с ивица лесбийска кима.
Горният фриз е отделен от средния с ивица лесбийска кима, следва пояс представени пластично зъби, след който минават дебела черна и по-тънка червена ивици. В най-широкия пояс горе са представена три биги, управлявани от жени с колони между гях.
Средният фриз съдържа основната сцена от семантичната програма на украсата. Тук е представено многолюдно шествие.
Стил. Фигурите на персонажите са с издължени пропорции, което отговаря на стила на епохата след канона на Лизип. Пластиката е разработена в духа на елинистическата художествена традиция. Движението в шествието е забавено и тържествено, което отговаря на церемониалния смисъл на сцената. Напрежението в позата на фигурата на колесничаря обаче внася динамичен момент – контрапункт на останалото шествие. Телата на конете са представени с изключителна точност. Детайлите на мебелите, колесницата и конската амуниция са предадени точно.
Произход. Несъмнено живописната украса на камерата е дело на гръцки майстор, който е бил поканен при двора на Севт ІІІ, за да изпълни тази поръчка.
Митологичен сюжет: свещен брак. В концентричното поле се развива церемония, състояща се от две вървящи едно срещу срещу друго шествия. Над входа е разположена квадрига, конете на която се сдържат от кочияша. Вляво от нея  предствани два оседлани ездитни коня, водени от конярите. Пред тях са изобразени две фигури на флейтистки, облечени в дълги хитони. Пред тях вървиночерпец с фиала в лявата и с кана в дясната ръка. Следва централната сцена, съставена от три фигури: висока забулена и облечена в тежък пеплос жена, носи блюдо с плодове. Пред нея седят мъж и жева около трапеза. Към жената се приближава „женско шествие”: едната жена носи сандъче със скъпоценности, другата – някаква тъкан.Девойките от нейната страна могат да се въмприемат като „дружки” на невестата. Те носят даровете на и чеиза на младоженката. Музикантите и виночерпецът са задължителни участници във всеки царски пир.Седящият върху табуретка мъж е облечен в бял химатий, покрит с пурпурно наметало. Главата му е увенчана със златен венец, който го характеризира като жених и като участник в пира, но има допълнително и стойността на атрибут на безсмъртието. В лявата си ръка той държи фиала, а с дясната поема бялата ръка на невестата. Както винаги, сватбата се оформя като пир.
Семантика: Централният фриз е посветен на темата на свещения брак в отвъдното царство. Героят седи на табуретка пред отрупана трапеза, а вляво от него седи на трон принцесата, въплъщение на територията на царството. Облечена в бяло, тя повдига булото - характерен за брака обред на anacalypteria, но е свела поглед в израз на целомъдрие. Увенчаният владетел поема с дясната си ръка ръката на принцесата в брачния жест epi karpein. Мистериалнияат акт се извършва под покровителството на Великата богиня – едрата фигура отдясно, която носи на блюдо чаши и плодове, сред които и нар – плодът на забравата. Наличието на колесница, която винаги има място в сватбените ритуали, потвърждава тълкуването на централната сцена. В царската идеология бракът на героя с принцесата, въплъщение на територията на царството и земна дъщеря на Богинята, е завършващият ценностните изкатопитания на героя епизод. Чрез този брак героят получава законно право да властва над царството. Предложената трактовка не противоречи и на интерпретацията на сюжета като scene funebris, характерна за надгробните паметници от епохата. Бракът и смъртта, в общото им качество на „преходен обред”, са структурно еднакви, тъй като всеки преход от един социален статус в друг се разглежда като край на един цикъл и начало на друг, а този преход винаги се осмисля като смърт. Има и хипотези, че тук е представен прецедентът на Елевзинските мистерии.
Паралели. Брачната семантика характеризира сцени от живописната украса в редица гробници и стели от същата епоха от Свещари, Македония, Етрурия и Южна Италия. Пак там ще срещнем и състезанията с колесници с колони между тях.
Литература: Миков 1954. Казанлъшката гробница. София; Димитров, Д.П. 1966. За датата на стенописите от тракийската гробница при Казанлък. – Археология. 2: 1-13; Живкова, Л. Казанлъшката гробница. Реклингхаузен. Бонгерс; Огненова-Маринова, Л. 1976. За централния сюжет и за авторството на стенописите на Казанлъшката гробница. – МПК. 2: 7-12; Маразов, И. 1978. К иконографии и семантике росписей Казанлыкской гробницы. - Pulpudeva,2: 367-381; Маразов, И. 1985. Към семантиката на стенописите от Казанлъшката гробница. - Изкуство.7: 21-25.

Могила, разположена на хълма „Тюлбето” в центъра на Казанлък, близо до Севтополис. Обявена зя световен паметник на културата на ЮНЕСКО.
Дата: ок. 280 г.пр.Хр.

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта