Живопис

00011 Лов на глиган. Александровска гробница

Лов на глиган
Южен сектор от фриза в централната камера
Александровска каменна куполна гробница

Описание. В центъра на сцената е разположена голяма черна фигура на глиган с огромни глиги, настръхнала четина и завита опашка, пронизан от две копия. Отляво фронтално го напада млад конник на червен кон, облечен в сива туника, препасана през кръста, украсена с две вертикални червени ивици и обут в червени панталони, извезани със сребърни кръгчета и сиви обувки. Седлото му е направено от кожа на леопард. Той е голобрад с къса къдрава коса. В дясната си ръка държи копие, насочено към глигана. Отзад животното е нападнато от гол мъж с двойна брадва. Голотата много рядко се среща в тракийските паметници. Конят е украсен със сребърна амуниция. Върху глигана е скочило куче с червена козина, а отстрани го е захапало куче със сива козина. Под конника, завързано към коня тича още едно черно куче.
Паралели. Сцената намира близки аналогии в иконографията на тракийската торевтика, където борбата с глигана е основен подвиг на героя. Същите теми откриваме и в иконографията на погребалното изкуство от 4 в. пр. Хр.: гробници от Пестум (Южна Италия), от Вергина (Македония) и от Мала Азия, както и в по-късните фрески от гробници от Крим. Това показва, че тракийският живописец е бил добре запознат с иконографските модели на своето време и ги е приспособил към изискванията на царската идеология на траките.
Семантика. Преследването на глиган е сюжет, който се определя като ценностно изпитание във възхода на героя към властта. Сцената вероятно е мислена като случваща се в отвъдния свят. Според индоевропейската митология тримата синове на царя встъпват в състезание, което ще легитимира единия от тях като наследник на трона. Цветовата символика на индоевропейците определя червения цвят за воинската функция. Представителят на воините язди червения кон и негов противник е глиганът, който е ловуван и от конника на жълт кон – прародителя. Именно от “класата” на воините се избира индоевропейският цар. Ловът в отвъдното, “дивият лов” под предводителството на бога/героя-воин, е широко разпространена тема в митологията на индоевропейските народи.
Литература. Г. Китов. Александровската гробница. Варна, Славена, 2005; Г. Китов. Нови наблюдения върху Александровската гробница. - Археология 45, 1-2, 2004, 42-51; Г. Китов. Гробницата в Александрово - Известия на ИМ Хасково 2, 2004, 149-175; И. Маразов. Семантика и функция на изобразителния текст във фреските на тракийските гробници. - Проблеми на изкуството 3, 2005, 7-19; И. Маразов. Ловът като ценностно изпитание в митичната биография на тракийския владетел. - Анали 1, 2003, 44-57; И. Маразов. Двубоят като ценностно изпитание в митичната биография на тракийския владетел. - В: Пътят. Сборник в чест на Г. Китов. Гео прес, 2003, 124-132;  И. Маразов. Войната и ловът като ценностни изпитания в тракийската царска идеология. - Изкуство и контекст. Текстове от Петата младежка научна конференция, Хасково 2009. ИИИ-БАН, София 2010, 231 - 257; Т. Шалганова. Гръцките ловни митове и ловът на глиган от Александровската гробница, Хасковско. - МИФ 9. Тракия и околният свят, 2005, 165-183; Т. Шалганова. Голотата в тракийското изкуство. - Проблеми и изследвания на тракийската култура III, Казанлък, Ирита, 2008; Т. Стоянов. За изобразителната програма на гробницата от Александрово. - Археология 49, 58-67; И. Петров. Тракийско въоръжение от стенописите на гробницата в село Александрово. - Известия на ИМ Хасково 3, 2006, 64-73;  М. Василева. За изобразителните формули в Тракия и Мала Азия. - МИФ 12, София 2007, Изд-во НБУ, 102 - 114..

Западни покрайнини на с. Александрово, в източното подножие на масива „Асара", Хасковско. Дата: край на 4 в.пр.Хр.

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта