Предметни форми

00131 Наколенник. Аджигьол

Наколенник, Аджигьол.
Сребро с позлата. Отливка, изчукване
Вис. 4
7.8 см, тегло: 744 г.
Подмогилна каменна гробница с дървено покритие. Инвентар на мъжкото погребение от главната камера.

Форма: повтаря формата на крака под коляното, както е в този елемент от защитното въоръжение, изработван от бронз.
Украса: върху коляното е представена човешка маска. Две змии излизат от черупките си, разположени в най-широката част на наколенника, като телата им се извиват
S-овидно и завършват с лъвски глави в профил с отворена паст, от която се показва разтроен език. Отдолу лицето е обрамчено от сложен накит: колие от амфорки, закачено за пирамидални наушници/обеци, а под него вита торква. Косите са къдрави, а дълги кичури коси падат надолу, завити в края. По всяка вероятност очите са били инкрустирани. В дясната част на наколенника е изобразена фигурална сцена.
Стил: произведение на местен майстор. Висока степен на стилизация на чертите на лицето, като всяка част е орнаментализирана. Изображението на животните също показва познатата ни от местните тракийски произведения стилизация.
Композиция: по вертикал са акцентирани две основни точки под лицето, което е оптически център на композицията: това са накитите и срещащите се глави на змиите.
Митологичен сюжет: в образа върху коляното следва да видим едно от хипостазите на Великата богиня в Тракия. Полето на предмета въсщност е замислено като тяло на божеството, което означава, че то е мислено като „змиеного”. А това отговаря на функциите на тракийската Хестия/Тоти, богинята на домашното и царското огнище. Прическата, както и накитите, свидетелстват за висок статус на божеството. Под дясната змия е представен конник, който протяга лък. Под него виждаме седящ герой, облечен в панталони и препасан, който държи ритон и орел в ръце. Вероятно това са два момента от митичната биография на героя: той получава инсигниите на властта – лък (военна функция), рог (сакрална функция) и орел (знак на върховната власт). Инвеститурата и апотеозът са финалните епизоди от героичните изпитания в царската идеология на траките. Наколенниците от този тип се срещат винаги в един екземпляр, защото чрез тях се отбелязва асиметричността на воинската функция. Възможно е тези скъпоценни кнемиди да са изпълнявали и ролята на паладион – кумир на божество.
Атрибути: дълги коси на богинята, змиеногост, накити, рог, орел, лък, кон, трон, къдрави коси на богинята и героя.
Паралели: характерна за Тракия форма на параден наколенник. Подобни са открити в Могиланската могила, Аджигьол и Маломирово-Златиница, а екземпляри от бронз са намерени в Голяма Косматка и един се пази в Колекция В. Божков. Продължават традиции от архаичната епоха (много екземпляри са намерени при разкопки в Олимпия). Фигурални наколенници се изобразяват и в паметници на тракийската торевтика (апликация от Летница).
Производство: местно.
Литература: Венедиков, И.,Т. Герасимов. 1973. Тракийското изкуство. София. Български художник; Венедиков, И. 1975. Съкровището от Враца. София. Български художник; Маразов, И. 1980. Наколенникът от Враца. София. Български художник; Торбов, Н. 2005. Могиланската могила във Враца. Враца
; Berciu, D. 1974. Contriburion à l`étude de l‘art thraco-gète. Bucarest; Маразов, И. 2010. Парадните наколенници в древна Тракия. Студии културно наследство.2.

Аджигьол, окр. Тулча, район Добруджа, Румъния
Дата: втора половина на 4 в.пр.Хр.
Археологически разкопки
Музей на румънската държава,
Инв.№ 11.175.  

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта