Рогозенско съкровище (Съкровище)
Рогозен, обл. Враца
Случайна находка

Рогозенското съкровище
Открито на два дяла. Първият през лятото на 1985 г. е намерен при прокопаване на канал в градината от Иван Савов и се състъи от 100 вази. Вторият е разкопан от археолозите от музея във Враца на 6.01. 1986 г. и съдържа 65 сребърни съда.

Предметна структура. Съкровището е най-голямото, някога намерено в Тракия. То включва 108 фиали, 54 кани, едно гобеле, един скифос и една дълбока чаша.

Фиалите. Те са разнообразни като размери, форма и украса. Преобладават фиали от "ахеменидски тип": дълбока чаша с изнесено навън устие и омфалос в ентъра на дъното, изпъкнал навътре. Повечето от фиалите имат опростена украса: вертикални канелюри на дъното, излизащи от пояс около омфалоса. По-богато орнаментираните фиали включват в декоративната система палмети, лотоси, бадеми, глави на жена или бик, фигури на грифони или хищни птици и т.н. Върху дъното на фиала № 4 е прилепена емблема с фигурално изображение. Сцената, благодалрение на надписите, лесно се определя като насилието на Херакъл Авге, тегейска принцеса и жрица на Атина. Този сюжет е широко разпространен в тематичната програма на античните огледала.

Каните. Преобладават високите кани на ниско столче с дълга шийка и яйцевидно тяло. Обикновено украсата е разположена в конструктивните точки: скачването на шийката с тялото, средата (най-тясната част) на шийката, устието и дръжката. Дръжката е масивна, отливана отделно иприкрепена към устието с волута, а към тялото с палмета или глава. Орнаменталният фонд не е особено богат: преобладават "езици", бадеми, хоризонтални фризове от овули и др. Стените на някои кани обаче (№№ 155-159, 162) са покрити с фигурални фризове.

Гобелето. Има биконична форма и повтаря системата на украса на подобни големи чаши, известни от находките в Аджигьол и Железни врата. Като идея произхожда от бронзовите, сребърни и златни чаши, открити в Западен Иран и датиращи от първата половина на І хилядолетие пр.Хр. На Балканите най-ранни прототипи намираме в погребенията от Требенище. Върху дъното е изчукана сцена на борба между животни, а върху стените е представено шествие на животни: елени и козел, както и емблемната група, съставена от рогат орел, който държи в ноктите си заек, а в човката риба.

Хронологична структура. Вероятно съдовете на съкровището са събирани дълго време в царската хазна преди да бъдат погребани вероятно към края на 4 в.пр.Хр. Най-ранна е фиала № 2, която намира точен паралел в погребенията от Синдос (края на 6 - началото на 5 в.пр.Хр.). Сред каните най-ранна е кана № 108 с хоризонтални канелюри по тялото, на дъното на която четем името на Саток - сина на Ситалк.

Надписите. Върху фиали и кани с гръцки букви са изписани дарствени формули с имената на одриски царе и топоними от територията на Одриското царство.

Идеологическа програма. Изображенията върху кани и фиали позволяват да се разшири иконографският фонд на тракийската торевтика. В нови хипостази се появяват богини, героят се сражава с основния антагонист глигана, а Херакъл ще бъде пронизан от амазонката.

В съкровището могат да бъдат идентифицирани два сервиза: на "Аполон" и на "Богинята". И двата се състоят от кана и 4 фиали.

Датировка. Повечето от съдовете принадлежат на епохата на разцвета на тракийската торевтика - 4 в.пр.Хр. Част от тях са вносни предмети (напр. № 4), други са произведени от местни майстори (напр. №№ 154-159, 162 и др.).

РИМ Враца

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта