Александровска гробница (Погребален паметник)
Александрово, общ. Хасково, обл. Хасково
Археологически разкопки

Гробницата от Александрово
двукамерна каменна куполна гробница

Могилен насип. Могилата е известна сред местното под наименованието „Рошавата чука" Тя е висока около 15 м, диаметърът й надхвърля 70 м.
Гробницата. Двукамерна с дромос. Входът, фасадата на който е разрушена още в античността, се намира на изток, на около 10 м от периферията на могилата. Изградена е от добре обработени каменни блокове без спойка, с рустицирани лица, върху които по-късно е положена мазилка и тя е изписана.
Дромос. Той е с дълж. 15 м, ориентиран в посока изток-запад. Изграден е от каменни квадри с различни размери, без спойка. Височината му - при входа на изток, е 2,25 м, а в другия край - на запад, е 1,8 м. Широчината на коридора също е променлива - от 1,17 до 1,25 м. Покритието му е плоско, от грубо обработени каменни плочи.
Първа камера. Правоъгълно помещение (1,92 Х 1,5 м), издължено в посока север-юг, покрито с фалшив свод с форма на трапец. Проходът между коридора и предверието е с правоъгълна форма с височина 1,20 м и широчина 0,70 м.
Централна камера. Кръгла (диам. 3,30 м и вис. 3,40 м), покрита с купол с камбановидна форма (засводяването започва непосредствено от пода). Входът й се е затварял с двукрила каменна врата. Едното й крило е открито изцяло запазено в дъното над дромоса, а другото - разбито на части, в коридора и кръглата камера. По фрагментите има запазени следи от мазилка, оцветена в червено. Вратата се е заключвала със сложен механизъм, от който е оцеляла една бронзова халка. От юг до стената е прилепено ритуално ложе, изградено от каменни блокове. При откриването на гробницата, то вече е разрушено, а частите му - разхвърляни безразборно по пода на камерата. То е имало каменни „възглавници", подобни на тези от леглото на Мезешката гробница. Запазените следи от мазилка по някои от камъните свидетелстват, че ложето е имало живописна украса.
Преустройства: Два периода на използване на съоръжението.
Украса. 
Стените на кръглата камера до основата на купола са покрити с червена боя, а повърхността на купола с жълта. Върху купола е представен широк фриз с ловни сцени, който отдолу е отделен с пояс от меандър. В някои извивки е включена звезда. Този широк фриз е рамкиран отдолу с тясна ивица лесбийска кима, а отгоре – с ивица, запълнена с точки. Представени са 4 ловни сцени. В две от тях ловуваното животно е глиган, а в другите две - елен. Конните ловци са подпомогнати от пешаци и кучета. Най-долу, вляво от ложето,  е представена сцена на пир. Ключовият камък на купола е отбелязан с лабрис (двойна брадва), като източната половина на оръжието е червена, а западната черна.
Коридорът  е украсен със сцени на сражение. Върху южната стена виждаме конник в битка с двама пеши воини. Върху северната стена конник преследва гол воин.
Правоъгълна камера. Върху триъгълния фронтон над входа от първата камера към кръглото помещение също е представен двубой между конник и изправил се срещу него пеш воин. 
Паралели. Ловните сцени намират близки аналогии в иконографията на тракийската торевтика, където борбата с глигана е основен подвиг на героя. Същите теми откриваме и в иконографията на погребалното изкуство от 4 в. пр. Хр.: гробници от Пестум (Южна Италия), от Вергина (Македония) и от Мала Азия, както и в по-късните фрески от гробници от Крим. Това показва, че тракийският живописец е бил добре запознат с иконографските модели на своето време и ги е приспособил към изискванията на царската идеология на траките. Сцените на военно сражение също влизат в репертоара на погребалното изкуство от 4 в. пр. Хр.: точно двубоите са характерни за фреските в дромоса на Казанлъшката гробница, гробници от Пестум, множество рисувани стели и дори в по-ранни гробници от Мала Азия.
Семантика. Фреските в гробницата от Александрово са свързани с основните представи от тракийската царска идеология. Те имат функцията да представят в отвъдния свят умрелия владетел в главните му качества: на велик воин и ловец.

Ограбена. Открита през 2000 г. от Г. Китов

Местонамиране: западни покрайнини на с. Александрово, в източното подножие на масива „Асара", Хасковско
Дата: края на 4 в.пр.Хр.

 

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта