Летнишко съкровище (Съкровище)
Летницар обл. Ловеч
Случайна находка

Съкровище, Летница

Открито през 1964 г. при прокопаване в двора на ТКЗС. Състои се от сребърни с позлата апликации към конска амуниция: юзда и нагръден ремък. Всички били положени в бронзов котел.

Апликации към юздата. Комплектът включва начелник, набузник, фалери във вид на трискели и 4 малки щампирани апликации с антитетични грифони. Набузникът и апликациите са изработени от гръцки торевт, докато останалите елементи от украсата са дело на местен майстор. Това показва, че украшенията към конската амуниция понякога са били допълвани с вносни предмети.

Апликации към нагръдния ремък. Сред тях преобладава правоъгълната форма, само две са кръгли фалери.
Стил. Важна особеност на стила е концепирането на самата апликация като поле, в което се развива изображението. То дори е обградено с "рамка" от овули. В стилово отношение изображенията несъмнено принадлежат към местната продукция. Човешкото тяло е представено основно в профил, но торсът, краката и очите са предадени във фас. Структурата на лицето в профил е една и съща: веждите се съединяват с носа, устата е предадена като дъга, брадата е овална. Независимо от релефа, формите не са артикулирани пластически, а са обобщени и дори схематизирани. Пропорциите на фигурите не съответстват на предварителна художествена норма. Движенията се свеждат до жестове. Липсва психологически драматизъм в предаването на сюжетното действие. Основното внимание на майстора е съсредоточено в предаването на предметните детайли. Това се дължи на ролята на облеклото, оръжието, юздата и съдовете като атрибути, обозначаващи определени идеологически статуси.
Иконография и семантика. В четири от апликациите са представени сцени от животинския стил: борба на животни. Останалите поднасят митологични сюжети с участието на антропоморфни персонажи. Те могат да се разделят на три серии, в които са представени последователни епизоди на мита.
Митът за змеебореца. В първата апликация виждаме девойка, застанала пред триглав дракон с вълчи глави. Тя протяга към него огледало - несъмнен брачен атрибут. Това е първият епизод от индоевропейския драконоборчески мит: на земята се появява страшно чудовище, което заключва водите и предизвиква суша и глад. То е съгласно да отпуска по малко вода срещу една девойка за брак или за храна. Идва ред на царската дъщеря. Обикновено в този момент на сцената излиза дошлият отвън герой, който сразява дракона. Вероятно сцената с тази апликация не се е запазила. След това героят встъпва в брак с принцесата и този епизод е показан в апликацията с еротична сцена. Заедно с принцесата той получава и половината/цялото царство. Този момент е изобразен в апликацията с конник, който има същата прическа като героя от еротичната сцена и който има лък зад гърба си - царска инсигния.
Жертвоприношение. В 2 апликации виждаме конник, вдигнал заплашително копието си, а зад гърба му конско протоме. Най-вероятната трактовка на този сюжет е идеята за жертвоприношение на кон. Това е най-значителният царски ритуал в индоевропейската миторитуална система (ср. с арийската ашвамедха, рим. October equus, ирл. Ipomedia). Този сложен и дълъг цяла година обред се извършва от владетел, който иска да бъде винаги победоносен. Именно главата на коня е най-съществената част от разделяното на три тяло на жертвата. Фалерата с 8 конски глави сякаш допълва идеята за жертвоприношение на кон. Други две апликации ни представят подобен сюжет, но зад гърба на конника лежи човешка глава. Показателно е, че косите са завити на къдри, докато героят е с прави коси. Това сякаш идва да покаже, че майсторът се стреми етнически да диференцира образите. За жертва у траките били избирани чужденци. Двете жертвоприношения са в челото на виктималната йерархия на индоевропейците.
Още една апликация ни показва конник с човешка глава зад гърба му, но този път тя е изправена, т.е. предполага се, че е жива. Може би тук трябва да видим вариант на индоевропейския мит за отрязаната глава на поета/певеца, която продължава да живее и да дава предсказания и съвети на съплеменниците си.
Лов на мечка. В една фалера конник пронизва с копие изправилата се срещу него мечка, а под краката на коня лежи по гръб убитият вече вълк. Мечката е основен антагонист на героя. Именно поради това тя толкова често се изобразява в произведенията на тракийската торевтика. Това ценностно изпитание на героя завършва инициационния цикъл и доказва неговите качества на ловец и воин, открива пътя му към престола.

Паралели. Като стил апликациите от Летница намират много аналогии в торевтиката на траките. "Реалистичните" зооморфни сцени са близки до набузниците от Луковит. Набузникът с борба между лъв и грифон повтаря композицията от подобна апликация от Долна Козница. Човешките образи са сходни с изображенияа от апликации от Огуз, кана № 159 от Рогозен и шлемовете от Аджигьол и Бъйчени. 

Дата. Съкровището може да се датира във втората половина на 4 в.пр.Хр.
ИМ Ловеч

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта