Панагюрско съкровище (Съкровище)
Панагюрище, обл. Пловдив
Случайна находка

Панагюрското съкровище

Открито в края на 1949 г. при изкоп в тухларна край града.
Всички съдове с общо тегло 6,164 кг., са изработени от злато. Съдържа 3 ритона с глави на елен и овен, 1 с протоме на тичащ козел, 1 амфора-ритон, 3 кани-ритони с женски глави и 1 фиала.

Предметна структура. Като предметна форма амфората-ритон принадлежи на персийската художествена традиция. Тя има две дръжки и два отвора на дъното. Вероятно тази усложнена конструкция предполага дълбоко специализирана ритуална употреба. Предполага се била използвана в обреди за побратимяване, познати в древния свят. Затова двойствеността е застъпена както в конструкцията, така и в украсата на амфората: дръжките на вазата са оформени като биещи се кентаври, на дъното са разположени фигурите на Силен с кантарос и двойна флейта в ръце и на малкия Херакъл, удушаващ двете змии. Върху стените е представен сюжетът "Походът на седмината герои срещу Тива", който е свързан с темата за братоубийствената война между близнаците на Едип.
Ритоните с глави на животни носят върху стените на късия рог сцени от различни митологични кръгове: "Съдът на Парис", сватбата на Дионис, Херакъл и Керинейската сърна и Тезей и маратонския бик. Дръжките са оформени като тела на лъвове.
Ритонът с протоме на козел събира върху дългия рог необичайна колекция от гръцки божества: Аполон, Артемида, Хера и Нике.
Вазите с женски глави повтарят една широко разпространена през древността предметна форма. Отворът, който ги превръща в ритони, е разположен във висулката - лъвска глава на огърлицата върху шията. Дръжките са масивни и са оформени като тела на сфинксове.
Фиалата е плитка, "гръцки тип" и дъното е украсено с концентрични редове от негърски глави и жълъди.

Ритуална хипотеза. Несъмнено съдовете на съкровището представляват богат сервиз. Той, разбира се, би могъл да се използва за трапезата на владетеля по време на постоянните царски пирове. Това обаче не противоречи на функцията му да се е използвал и като ритуален сервиз по време на царското посвещение в мистериите на Великите богове/Кабирите. Възможно е точно такъв сервиз да са имали предвид в надписа от Севтополис, където се говори за Епимен и "неговото имущество", скрит в светилището на Великите богове в двореца в Севтополис.

Производство. Независимо от персийските предметни форми на съдовете, явно е че стиловите особености насочват към гръцки производствен център. Като се базира върху мерните единици в надписите по някои съдове от съкровището, И. Венедиков предположи, че то е било изработено в Лампсак, град на малоазийския бряг на Пропонтида. Г. Китов изказа хипотезата за съществуване на местно ателие, където са били произведени съдовете на съкровището и още много предмети, намерени в Долината на царете.

Дата. Стиловите особености насочват към ранния еленизъм, т.е. към края на 4 - началото на 3 в.пр.Хр.

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта