Могила Голяма Косматка (Погребален паметник)
гр. Шипка, общ. Казанлък, обл. Стара Загора
Археологически разкопки

Голяма Косматка
Многокамерна каменна гробница с монолитна камера

Съоръжението е вкопано в могилата. Зад импозантна фасада започва дълъг 13 м коридор, който води до три анфиладно разположени помещения. Първата камера, изградена от квадри, е правоъгълна и е покрита с фалшив свод. Втората, изградена също от квадри, е кръгла и е покрита с купол. Подовете са настлани с каменни плочи. Централната камера е издялана от монолитен гранитен блок. Съоръжението е било използвано дълго време, за което говори изтъркването на праговете.
Вратите, отделящи първите две камери, са двукрили, касетирани с изобразени по тях гвоздеи, както и два кръгли релефа. Лявата врата, боядисана в черно, носи маската на Медуза, дясната, оцветена в червено – образа на Хелиос/Аполон. Възможно е тук да са били извършвани обреди по обезсмъртяване. Владетелят е „слизал” в подземния свят на Горгоната през лявата черна врата и след като прекарвал известен период от време там, се „качвал” в горния свят през дясната врата, където го посрещал Хелиос – бог на раждащата светлина.
В монолитната камера върху леглото и пода са оставени много предмети, свързани с името на одриския владетел Севт ІІІ: сребърни фиала и кана с надписи, съдържащи неговото име, козметична кутия във формата на раковина, златни киликс и дъбов венец, бронзови патера и аскос, бронзов шлем с името на Севт и два бронзови наколенника с образа на богинята Атина, меч от типа махайра с разкошно украсена дръжка и др.
Пред входа на гробницата в специална яма облицована с каменни плочи е погребана голяма бронзова глава, която показва портретните черти на Севт ІІІ, познати от негови монети. Възможно е този обред да повтаря позната от индоевропейската мито ритуална система практика на „отрязаната глава”. Главите на редица герои остават живи дори след като са отделени от тялото. Те участват в пировете на воините, често главата се заравя в могила с целта да пази магически града.
Гробницата е открита през 2004 г. от Г. Китов.
Лит. Китов, Г. 1996. Нови открития в Долината на царете. – Анали 1/4: 37-68; Китов, Г. 2003. Долината на тракийските владетели (І). – Археология 1: 13-28; Китов, Г. 2005. Долината на тракийските владетели. Варна. Славена;  Китов, Г. 2006. Тракийски могилни храмове. – В: Проблеми и изследвания на тракийската култура. Казанлък. Ирита: 82-114; Димитрова, Д. 2000. Религиозната доктрина в архитектурни паметници от Балканите и Мала Азия (VІ-ІІ в.пр.Хр.). – Старини: 44-60; Димитрова, Д. 2005. Куполните храмове в Долината тракийските владетели. – В: Земите на България люлка на тракийската култура. Т. ІІ. София. УИ „Св. Кл. Охридски”: 110-114;  Димитрова, Д. 2006. Проблеми на тракийската архитектура в Долината на владетелите. - В: Проблеми и изследвания на тракийската култура. Казанлък. Ирита: 114-128; Маразов, И. 2007. Погребаната глава. Ритуална функция на бронзовата глава на Севт ІІІ. - В: Проблеми и изследвания на тракийската култура. Т. ІІ. Казанлък 2007: 91-130.

Датировка: края на 4 - началото на 3 в. пр. Хр. 
Местоположение: част от некропола Шипка-Шейново край Казанлък
гр. Шипка

 

 
Обекти Библиотека За контакти За проекта